Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
Човек бе сътворен от кал - Атанас Далчев
Човек бе сътворен от кал, но днес от желязо е света. Тежко̀ на мекия! За малко щях да умра от доброта. Сега, уста безмълвни сключил, свил гневно на юмрук ръце, живея и усърдно...
Вечер - Атанас Далчев
Аз бродя сам из улицата. Бавно зад покривите като тях червена догаря нейде вечерта на запад. И вперил поглед в нея, аз си спомням. Тя в този час гори и над Неапол. На зданията...
Синеокото момче - Атанас Далчев
Стаята полека потъмнява, става тъмно като във гора. Синеокото момче оставя своята игра. И привлечено от смъртен тропот, от далечен тропот на коли, спира пред големия прозорец...
Генуа - Атанас Далчев
От хълмовете иде хладен дъх на гибел и вече в сините води на небосклона дърветата потапят мрежа черни клони, де сетните листа се бият като риби. Зад твойте смехове, о, Генуа...
Земен път - Теодор Траянов
И сетний спомен тихо днес изчезна, в сърцата хиляди слънца блестят, вълшебен ден притваря тъмна бездна, свободен свети наший земен път. И грешник слаб, аз падам на колене...
Въплътени чудеса - Теодор Траянов
Живеем с теб в безсенчести минути, загледани в надгробните звезди, че може би в зараслите следи отсянката на първий грях се лута! Живеем с теб у идола, изваян от пепелта на...
Възход - Теодор Траянов
Възлизам с теб и нищо не ме спира, аз тайната узнах: В безкрайний миг тлей неотменна скръб по блян висок, възкръсва туй, което не умира, макар отровено с вълшебен сок! Люби...
Към любовта - Теодор Траянов
Лети, не спирай, вихрена любов, крилете въздух нощен да разпорят, с надгробен клик на твоя ярък зов вси земни божества ще отговарят: лети, не спирай, вихрена любов! По тез...
Златен съд - Теодор Траянов
О, знаех аз, че твойта обич тиха душата бурна ще успокои! Задряма тя, когато я покриха с блаженство чисто светлите струи. Потънала сред тишина безбрежна, тя своя лик в окото...
Привет - Теодор Траянов
Не бой се ти от странний ведър хлад, що морно вей из вечерно желание, не питай пак за тежколистен цвят, а събуди привета чист с мълчание. В незнайност някъде ще догори нощта...