Стихотворения

Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.

Рейтинг: 5 от възможни 10 - гласове 48195

НАШИЯТ УЧИТЕЛ - Ел.Багряна

Влизаш бодър и усмихнат ти, учителю, при нас. Шум и глъч веднага стихват в нашия другарски клас. С колко добрина в очите ни оглеждаш ред по ред. Този поглед сякаш пита, чака...

РОДНА РЕЧ - Иван Вазов

Обичам те, българска реч, звук сладък, най-мил в звуковете, ту арфа звънлива, ту меч на майстор художник в ръцете. Обичам те, роден язик, ту гъвкав, ту твърд, като камен елмазен...

ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН - Ел.Багряна

Отново за учебната година разкри училището днес врати. Звъни звънец из цялата родина- в села и градове, навред кънти. И ние, хилядите ученици, към този звън летим като орляк...

РОДНА РЕЧ - Ран Босилек

Родна реч, омайна ,сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвя всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба...

Мила Родино - Цветан Радославов

Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней. Припев: Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край...

Високи, сини планини - Младен Исаев

Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и...

Месечко ясен - Николай Николов

Месечко ясен, месечко бял, много си скитал, много видял. Знаеш на пръсти родния край в златната есен, в китния май. В зимната хала, в летния зной вечно на път си, нямаш покой...

България - Христо Черняев

Аз казвам името ти кратко и зная колко си голяма: като прегръдката на татко, като усмивката на мама...

Отечество любезно, как хубаво си ти! - Иван Вазов

I Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: тук весели долини...

Обичам те, родино! - Елисавета Багряна

Обичам те, родино, пролет под накита зелен и с първите цветя наболи през първи слънчев ден. Обичам те, когато лято житата позлати и жетва закипи в полята, и морно дишаш ти...