Ах ти, Косе - Николай Соколов

Що се криеш, Косе Босе,
под лозичката бухлата
и поглеждаш към зърната?

Сигурно си много гладен,
вятър есенен и хладен
облаче-мъглици носи.

Бързай, Косе, че лозаря
стяга бъчвата от вчера,
готви се за гроздобера!

Зърне ли те — ще се кара,
че за слънчевото злато
той се грижи цяло лято.

Косе, а пък ти се скита,
с челядта си гласовита
из прохладната горица.

А сега шумиш в лозята
и се сърдиш, че децата
викат ти крадлива птица!