Майчина песен - Елисавета Багряна

Няма вече да оправям

вечер твоето креватче,

приказки да ти разправям

за небесното ти братче,

песни да ти пея тихо -

да не чуваш зимен вихър,

топличко да те завивам

и над тебе да заспивам.



Няма вече да те водя

в улиците за ръчица,

да ти соча в небосвода

нейде полетяла птица

и да сещам как прелива

в сложената доверчиво

мъничка ръчица твоя -

щастието и покоя.



Аз ще скитам безутешна

в безучастната чужбина.

Твой връстник когато срещна,

просълзена ще отмина...

Ти ще си играеш кротко,

ще отиваш на разходка

и понявга - нявга само

ще запитваш "Де е мама?

Предишна: Скрити вопли - Димчо Дебелянов
Следваща: Завръщане - Павел Матев