Здравка и умната мравка - Радой Киров

Гледа Здравка
малка мравка,
без да спира,
се провира
между корени на трънка,
между сламки, клечки тънки
и с крачетата си боси
едро жито зърно носи.
— Спри, почивай — вика Здравка
на измъчената мравка, —
аз зърното начаса̀
в твоя дом ще отнеса.

Мравката глава обръща
и на Здравка тъй отвръща:
— Аз благодаря ти, мила,
ала още имам сила.
Житно зърно щом сама
занеса си у дома,
вярвай ми,
не знам защо,
но по-сладко ми е то.