Освободеният роб - Теодор Траянов

Поглеждам смутено назад,
назад към редицата черна,
полъхва из спомени хлад
и образ забравен се мерна.

Там сявга сред вражески стаи
събуждах се в немощ, в омрази,
пред портите роб окован,
съкровища чужди да пазя.