Колебание - Теодор Траянов

Защо сърцето ни тъй скритом плаче,
а облаци забулват поглед благ
или гори под сведени клепачи
на странна болка молещят здрак?

Предсещаме ли свойта близка напаст,
та помощ търсим в тъмния простор,
къде потъна вярата ни сляпа
в завета, чут от ангелския хор?

Мълчим и чакаме минути ясни,
на светла радост образът засмян,
че, знаем, като песен ще изгасне
през първий още пламък сън венчан.