Меглена - Васил Златарев

Нашата бяла-червена Меглена
си е още, милата, зелена…
Нищо, че отдавна стана кака —
все не си познава двата крака.

Малкото ляво краче ще набучи
винаги в дясна пантофка.
Как поне един път не улучи?
А… разбирам.
Трябват тренировки.

Предишна: Сто стоножки - Кръстьо Станишев
Следваща: Роси, роси… - Дора Габе