Малък Пенчо - Петко Р. Славейков

Пенчо бре, учи!
Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети!
Муси се, сумти.

Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще…

Пенча го мързи,
гледа да лежи —
ходи, та се май,
дири да играй.

Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде —
няма откъде.

Предишна: Какво си представяше Радка - Радой Киров
Следваща: Работният кос - Банчо Банов