Нестинарка - Павлина Стаменова

Нестинарко моя...
Майчице България!
Векове танцуваш
по сълзи – жарава...
Как превръщаш всяка
болка – в лъчезария?
Непокорен скитник
твоят Дух остава.

Още ли те хулят
жалките бездария?
Лутат се, незрящи,
след мираж – пустиня.
Ех, Богоизбрана,
слънчева България!
Щедра длан протягаш.
Не – за милостиня.

Екнат долините...
Чуй Балканът – стария.
Кой, с Любов извечна,
бди над връх и бездна?
Нестинарка пее...
Кърши стан България.
Мъченица свята –
със корона звездна.

Ласка и Стихия –
в мен прелива силата.
Лумне ли в сърцето
нестинарски огън...
С благослов целувам
пак Земята – милата.
Все за Теб се моля,
Майчице,
на Бога!