Смъртта на деня - Теодор Траянов

Денят доизгасва, сърцето му плува
и багри безкрайния вече ефир,
невидима сянка го в чело целува,
зададен възпира се в звездният мир.

В дълбокия здрач се безсилно провира
бездънният устрем на мъртви очи,
кандило възпламва, един бог умира,
нощта коленичи, просторът мълчи.