На училище - Димитър Светлин

Будилникът ни весел
Крещи “Не закъснявай!”
И радиото с песен
в зори ме поздравява.

А мама премени ме,
подаде ми букетче.
Букварът с мойто име
на бяло етикетче

е в чантата отдавна.
И баба за сполука
разля вода, та славно
да му върви на внука.

Какъв е празник вкъщи,
как всички са прекрасни.
И мама все прегръща
своя първокласник.

Аз вече сам усещам,
че по-голям съм станал.
Навънка ме посреща
дружината засмяна.

И слънцето синее,
и все ни придружава.
В училищната стая
с нас влиза и остава.