Светла чаша - Теодор Траянов

От първи надежди възкръснал отпев
топи се в душата, но бол не утихва,
не спомняй ни скръб, ни суетност и гнев,
виж рана, покрита с цветя, се усмихва!

Таз странна усмивка, тъй бегла наглед,
милувката крие на гробно прощавай, —
не тръгвай! — Ще пием ний, двама подред,
от светлата чаша на тъмна забрава!

Не тръгвай! — Тъй горък е сетният час,
ний знаем ли де и кога ще се срещнем?
Молитви треперят у нашия глас,
а в светлата чаша — сълзите безгрешни.