Вярващ слепец - Теодор Траянов

Предсетих в теб доброта безбрежна,
не враг любим, а ласкава сестра,
за горест — благата утеха нежна,
милувката на майската зора.

И нека сещам твойте пръсти меки
как тайно свличат трънений венец,
макар че зла орисница довеки
ще води с присмех вярващий слепец.

А как душа жадней неутолимо
дълбоко твоя лик да отрази,
да светне в бездните й твойто име
във извора на първите сълзи.