МАШИНА - Бети Алвер

1

Плачът няма смисъл.
Без полза
душата в болка замира.
Черна досада
напразно гръдта пронизва –
сърцето и без друго
отговор не издирва –
усилието ще е напразно.

Цветя полето обкичват –
какво от това?
Зима през облаците наднича –
нима се променя света?
Видения – зрими, незрими,
тълпят се пред твойто лице –
да трогнат едно вледенено сърце.
...Чука на отворената врата
всевечната пустота.

2

И ето, сърцето наистина спря, изстина.
В гърдите желязо дрънчи.
На мозъка из сложните арсенали,
припряно броди сигналът.
Подавам знак:
тик-так.
И тръгвам да върша, каквото трябва.
В лапите – кървава дреха на брат или враг.
Проклятие злобно сподиря ме гневно – по
здрач.

------

На мозъка из сложните арсенали,
с нова сила нахлуват сигналите.
Урока си знам:
пим-пам.

И пак поемам да върша, каквото трябва –
в гърдите метален отеква гръм.
На мозъка в сложните арсенали,
заповед нова – щъкат сигналите.

Приемам, предавам:
дин-дан.
Какво? Ще убивам ли?
Бим-бам.