Кристален звън - Теодор Траянов

Разсипва се далек из висините
на сетните лъчи кристалний звън,
в полето пусто сепнати брезите
наново тънат в тежкия си сън.

Вълни на горест, мрак и запустение
без шум заливат жълтолистен бряг,
кандило светва в гробно упоение,
последен звън, последен слънчев зрак.

Брезите спят в небесните кристали
замря завинаги прощалний зов,
а някой бавно кандилата пали
над гроба скъп на пролет и любов.