Безутешност - Теодор Траянов

В какво ще търсим с тебе пак утеха,
в присторен сън и в спомен ли любим?
А страдаме — сърца ни изгореха
без пламък. — Ний видяхме само дим.

Живот без сянка вече ни очаква,
възпрян порой отстъпи без борба!
И кой ще има смелост да оплаква
горчивий път на своята съдба?

Въздушни кули своя вход откриха,
лъжа царува там и пустота,
а те с дъха си нявга упоиха
нелеп живот, нелепа суета!

Предишна: Тъжен привет - Теодор Траянов
Следваща: Черно цвете - Теодор Траянов