Котето и Катето - Андрей Германов

Докато със котето малко поиграх,
пълна чаша олио в кухнята разлях.

Докато обърша мазните петна,
здравата измазах цялата стена.

Докато стената миех аз със прах,
шуркаше водата — кухнята залях!

Да не се удавя в шкафа аз се скрих,
шкафът се събори — всичко натроших!

Щом се върна мама рано вечерта:
— Кате, лошо Кате! — занарежда тя.

А пък аз й казах с тъничко гласче:
— Котето е лошо, Катето не е!

Предишна: Бива ли така - Ран Босилек
Следваща: На състезание - Асен Разцветников