Майка - Константин Величков

Откога ни е родила
без умора, всеки час,
денем-нощем майка мила
треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
пяла ни е да заспим,
първа тя ни е учила
сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
кога болни сме били!
Колко често е плакала
бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
и награда тя не ще;
едно иска майка мила:
да я любим от сърце.