Баба Меца - Цоню Калчев

Цяло лято тя се скита
мълчалива и сърдита.
Тук тревица ще отщипне,
там добиче пък ще пипне.

Ех, пък нейде щом подуши
из гората меки круши,
към дървото ще се спусне
и самичка ще си друсне.

Люшне клонче, плод се рони,
крушка капне, тя я лапне.
А съзре ли Баба Меца
на пчелички рой медеца —

ще награби сладки пити
в кухината що са скрити…
Тъй си ходи баба Меца,
дор се видят със ловеца.

Предишна: Светофари - Кирил Назъров
Следваща: Лек за Лиса - Ангелина Жекова