Битка - Евгения Георгиева

Небето раздра се от тътен,
разплака се с тежки сълзи.
Пороят се втурна размътен
към бурните,морски вълни.

Небе и море се кълняха,
премерваха своята мощ.
Титани във битка се сляха,
невиждана и страшна нощ.

Безлунна и черна се спусна
от битката да ни спаси,
но ярка светкавица блесна,
величие тя ни разкри!

Утрото с мъка се плъзна,
слънце премигна с очи.
Спряха сълзите небесни,
кротко заспаха вълни.

Някъде там, във безкрая,
знае ли някой защо,
море и небе най-накрая,
сляха се пак във едно