Облак - Кирил Христов

Облаче крилато
по небе лети,
бисерно, пернато
облаче блести.

А горите жадни
с трепет го следят —
няма ли да падне
дъжд и тоя път?

Гледай! Изгоряха
билки и цветя,
ручеи запряха,
славей отлетя…

Спира се тогава
облака и в миг
той се отзовава
на сърдитий вик —

гръм земя затресе,
мръкна изведнъж,
облак се надвеси,
рукна порой-дъжд.

И из планината
бликват пак води —
и във миг гората
пак се подмлади.