Самота - Евгения Георгиева

Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг!
И просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!

Където съм аз, ти промъкваш се тайно,
със вятъра милваш мойте коси!
Отново те виждам, говориш омайно,
целуваш ме нежно със звездни лъчи!

Душата ми стене, така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата и пак се заричам,
сърце да заключа за любовта!

Но мисли предателски пак се промъкват
и пак ме повеждат към теб във ноща.
А клетвите мои, дори не замръкват,
забравила всичко отново скърбя!

Прости мойта слабост, прости ми за всичко,
което направих за теб или не!
Повярвай ми моля те, повярвай в едничко,
че бие за теб само моето сърце!