На майка ми - Христо Фотев

Мамо.

И аз ще се завърна, както винаги.

И както винаги, най-неочаквано

прозореца ти ще изпълня в тъмното -

не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми -

погледай ме

и позволи ми да сваля палтото си.

Да насека дърва и във нозете ти

да коленича - да запаля печката.

Над куфара ми се склони усмихнато.

Над дрехите ми, книгите ми, мислите.

И докосни ги, моля те, накарай ме

отново да обикна тежината им.

Не се страхувай - пристъпи в душата ми,

прозорцити й избърши, пред някого

гостоприемно разтвори вратити й -

върни на огледалото й блясъка.

И изпълни и счупените съдове

със сребърната влага на очите си,

за да живея - за да нося винаги

във мислите си твоето присъствие.