ПРОЙДОХА - Бети Алвер

Чудно ти е защо в тази графа си вписан?
Откъде, накъде? Вдигаш врява на глас.
Животът е всъщност за кръчма орисан,
наглед уж привлича, но тънеш в блато.

Блещят се от тезгяха хляб, вино и риба,
макар да събират там само прах.
Дрънкат в джоба ти дребни – не стигат...
Сиромаха не плаши го глад.

И как ли за залък да се присегнеш?
Мръсно до Бога – да ти се отще!
Тръска си буклите там една глезла –
да вкусиш нещо от тук? Как ли пък не!

С крива усмивка – тъй лицемерна
не измисляй си весел смях.
Махваш с ръка – ех, пито-платено,
не бери, душо, от нищото грях!

Пройдоха нали си – съблазън нескрита,
сред винени пари и вкусен гулаш!
Примамва омайно – боде очите,
прозорецът светъл с безкрайния свят.