Разбирам защо - Николай Зидаров

Вълните шумят равномерно,
белеят сред слънце и смях.
Защо ли са кръстили Черно
морето — най-сетне разбрах.

На плажа с очи зажумели
лежа и се сещам защо:
защото посреща ни бели,
а черни изпраща ни то.

Предишна: Морски кончета - Радой Киров
Следваща: Аз имам… - Калина Малина