Нескромно човече - Радой Киров

Нарисувах едно малко човече,
а пък то ме погледна и рече:
— Момченце, искам да стана войник!
Автомат и пагони му поставих за миг.

Ала бе недоволно човечето пак.
— Виждам, ти можеш всичко, юнак —
примоли се то, — трудно е зер
да ме направиш и офицер?

Аз взех веднага свойте боички
и на пагоните му сложих звездички.

Накрая реших да си почина,
но гледам отново човечето зина:
— Тъкмо боите не си прибрал,
я ме направи и генерал!

Тогава аз много се разгневих —
грабнах гумата и го изтрих.