Секира и търнокоп - Стоян Михайловски

Един ръждясал търнокоп, не знам къде забравен,
попитал лъскава една секира: „Що блести
всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
защо не съм кат тебе гладък, чист,
лъчист?
Отгде изхожда между нас
подобна разлика?…“ Секирата тогаз
отвърнала: „Аз всеки ден отивам на гората,
сека дърва… Лъскавината
в труда намярвам аз,
в труда стои, другарю мой, хубавината…“

Предишна: Кукувичка - Минко Неволин
Следваща: Броилка - Петко Колев