ПИСМО ДО МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ - Дамян Дамянов

Приятели, приятели, елате!
И нека мойта стая ви сбере,
тъй както би ви сбрала и земята,
когато някой скъп човек умре!
Елате всички! Искам да ви видя
и да разкажа мъката си вам -
как в шест стени животът ме зазида
и как е страшно вътре да си сам!
И как един, един прозорец тесен
за мен и ден, и нощ, и всичко бе,
и как една любов ми ги отнесе -
и слънцето, и звездното небе...
На този тих прозорец под стъклата
веднъж ли се е смяла любовта!
Но тя не хлопна нивга на вратата,
да каже: "Дойдох да те навестя..."
Един-единствен път отби се само
и аз протегнах чакащи ръце,
но ги разбих о ледения камък,
защото го помислих за сърце...
И днес не знам от болка ли, от що ли
по мене страшни гърчове пълзят
и тръшват ме в леглото като болен,
и със желязо мозъка горят!
Приятели, елате ми кажете
дали е несъвременно това -
от мъка да си прикача въжето
или да стрелям в лудата глава?
Че времето ни днес е най-човешко:
люби, скърби, но не плачи на глас!
Приятели, елате, че е тежко,
а два пъти по-тежко е без вас!