С ДИВИ ВОПЛИ - Бети Алвер

Като из ада изригнал – писък
отекна – свирепа стрела!
В безумие на пътя изтича
дрипава горска жена.

Щерките – самодиви,
отвлякоха силом в града.
От срам и безсилие – призори,
най-малката полудя!

Уплашени, горските славеи,
притаиха се с покрусени сърца.
В сандъци затвориха, грабнаха -
все тъй насила - и песента.

Майко моя, кикот до смях!...
Сестра ми – печална върба,
отсякоха вчера вечер.
Опозорена,
без пощада на огън обречена,
ведно с клоните сведени –
и зеленото им
кадифе.

Душата боли, не отболява!
Къдрици са светлите небеса.
Русалката – с рибя опашка
свободата си отстоява -
плясва в ложето тихо
на езерната вода.

Предишна: ЗВЕЗДЕН ЧАС - Бети Алвер
Следваща: МАШИНА - Бети Алвер