СТАРОСТТА НИ ОТИВА - Недялко Йорданов

Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.

Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.

Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.

Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез -
старостта ни отива.

Старостта ни отива,
по-красива от вчера. -
Патинирана брошка
със игла на ревера...

Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре... Прекрасен!
И ни вика по име.

Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива...
Кинолента без думи...

Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът...
Старостта си отива...

И стои кочияшът...
И файтонът ни чака...
Там по дългата улица
на последната пряка...