Като стана на осемдесет - Адонѝс

Като стана на осемдесет, на осемнайсет години ще бъда
най-много. И преди съм го казвал, колко пъти
го казах, Бейрут не ме чу обаче.
Трупът, трупът омесва човека с дрехата.
Този труп, който лежи като книга,
а не като мастило.
Трупът, който не се вмества нито в телесното притегляне
нито в словореда.
Трупът, който чете земята не като река, а
като камък четящия труп.
(Да, случва се да обикна пословиците и поговорките понякога:
Труп щеше да си, ако не бе познал страстта.)

Казвам и повтарям:
Дървото е мой стих. От клон на клон,
от листо на листо, и майчинството само на стеблото.
Казвам и повтарям:
ветропоказател е стихът. Не е вятър ала харман
на вятъра е. Не е завъртане ала е орбита.
И така отменям правилата и за всеки миг
налагам негово собствено. Поемам на път и не се завръщам.
Посока септември, към вълните.

И така на раменете си понасям Куба в Ню Йорк,
питам: Кога ще пристигне Кастро? И чакам
между Кайро и Дамаск, извървял половината
на пътя, който трябва цял да бъде извървян.
...Със свободата се срещна Че Гевара. С нея влезе
в ложето на времето, заедно заспаха.
А като се събуди, повече не я видя. Тогава заряза съня и
влезе в мечтата, в Беркли и Бейрут, където
всичко се кани да стане всичко
в други пчелни кошери.

И така оставих Ливан да тече
като бясна вода,
между две лица -
едното, защитено от нощния мрак, напомнящо марихуана
и другото, подкрепяно от студа на слънцето и твърде близо до IBM.
На единия бряг бе застанал Гибран
на отсрещния - Адонис.
Напуснах Ню Йорк
както от постеля се излиза:
угаснала звезда е жената, а леглото почти се разпада,
дърво без корен,
куцо време,
кръст, забравил за тръните.

И ето аз,
този, когото донесе първата кола по водата,
тази, с образите, наранили Аристотел и Декарт
се раздвоявам между
Ашрафие и книжарницата Рас Бейрут,
Между Захрат ел Ехсан и печатницата Хайек и Камал
там, където писмото във фурма се превръща,
а фурмата в сив гълъб,
там, където 1001 нощ се ражда,
а Бутхайна и Лейла се загубиха,
там, където Жамил обикаля сред камънаците
а Кайс се затри.

Ала,
мир за розата на тъмнините и пясъка,
мир за Бейрут.