Забравана - Галина Златина

Слънцето гори земята,
сипе жар върху полята
и на сянка в туй мъртвило
всичко живо се е скрило.

— Бабо Мецо, съблечи се.
Във водата разхлади се.
А когато пак задуха,
ще си облечеш кожуха.

Баба Меца отговаря:
— Аз съм стара, много стара.
Недовиждам със очите.
Късогледи са горките.

Някъде ще го оставя,
после де е, ще забравя
и като не го намеря,
в студовете ще треперя.

Тъй че ще си ходя с него,
даже да е страшна жега.