Пролетна молба - Теодор Траянов

О, пролет, всичко запленила,
разтваряй своя чист простор!
За мен какво си отредила,
привет ли носи твоя хор?

За мръчни сънища ли шепне
раззеленял вълшебен лес,
или душата ще възсепне
с благовейна светла вест?

Из бездни с ледени ресници
тя мъкне своя сън сразен,
долавя зов на кобни птици
и ек, от ада отразен.