ДЪЛГ - Бети Алвер

Ако трябва да застана пред себе си строго,
ето що ще взема като основа:
моя шал,
наниза перли,
съвестта си и онзи късмет,
с глас на сребърна флейта –
фалцет.
Нека животът вещите смила –
дори да остана без радост и сила,
без дом, топлина,
осветление,
дългът ми,
моят дълг
ще е изкупление.
Макар до вчера да се надявах,
днес зная добре,
какво и защо животът стори с мен.
И сега накъде?
С последната болка
и сълзи набраздени.
Дългът ми,
моят дълг
не е изцеление.
Насън невъзможното става
възможно пак.
Светът –
вечност от сутрин до мрак,
открива за мен
щастие всякакво – багри неземни,
парите – потребни и непотребни,
фантазии, песни, птичите прения.
Дългът ми,
моят дълг -
не е извинение.