КАМЪК В ДУШАТА - Бети Алвер

Обясни ми що за отблясък
се мярка в сумрака?
Ох, успокой ми душата,
по-тъмна от стара шлака.
Кажи, нима никога вече
трева за мен не ще никне –
да ми олеква?
Наистина ли никога вече
не ще летят птици –
под небеса светли?
Как искам да знам дали животът
в безмълвие все тъй ще стине?
Кажи защо с нозе газим
в преспи от сажди,
а пътят ни – все неизминат?
Ще кажа що за отблясък
излъчва сумракът.
Ти успокой си душата –
по-тъмна от стара шлака.
Знам защо никога вече
трева за теб не ще никне –
да ти олеква.
Наистина знам защо вече
не ще летят птици
под небеса светли.
Ще ти изтъкна една причина –
като стрела бръмнала.
Мъката в теб скрита
от сажди е по-тъмна,
от камък надгробен
по-безмълвна.