Засмей се пак - Теодор Траянов

Засмей се пак, потъпкана душа,
с безумний смях на ужас разкървавен:
усмивката на идола забравен
гори в съсъд на радостна лъжа

Засмей се пак над бляна дожелан,
за миг да светне потъмнелий спомен,
и като вихър, с мълния преломен,
влетни в горящ безкраен океан!

Засмей се пак, че през живот и смърт
ти земна радост чакаш в сън неземен,
с усмивката си властна, черен демон,
сърцето изтръгни из жадна гръд!