Кълвач - Николай Соколов

— Хей, Кълвачо,
стига, спри,
ти не се ли умори?
Върху тази яка бука
с остър клюн се трудно чука!

— Ти ме разбери, дете,
къщичката с труд расте!
Трябва в тази бука здрава
къщичка да си направя!

Предишна: Умните буболечки - Радой Киров
Следваща: Закуска за татко - Ангелина Жекова