Сто стоножки - Кръстьо Станишев

Сто стоножки в прашен път
уморени крачат,
своите нозе броят,
и броят, и плачат.

Сто стоножкини сълзи
блесват като брошки.
Вече ручейче пълзи
подир сто стоножки…

Все нозете си броят,
все горчиво плачат.
Докога така сред път
боси ще се влачат?

Все не знаят накъде,
мрак над тях се спуща…
Няма кой да им даде
сто по сто обуща!