Месечко ясен - Николай Николов

Месечко ясен, месечко бял,
много си скитал, много видял.

Знаеш на пръсти родния край
в златната есен, в китния май.

В зимната хала, в летния зной
вечно на път си, нямаш покой.

Тебе ще питам, месечко бял,
дето си скитал, много видял:

— В хладния север, в топлия юг
край като моя има ли друг?

Предишна: Високи, сини планини - Младен Исаев
Следваща: България - Христо Черняев