Лакомата лисица - Младен Исаев

Преди да паднат тъмите,
остави Лиса горите
и край селото докопа
на баба Вела петела,
а после хукна надолу
в полето пусто и голо.

Но над реката дълбока,
петнайсет крачки широка,
застана наша Лисана
и се огледа засмяна:

отдолу друга лисица
я гледа с хитра душица
и с шарен петел в устата —
ех, че вечеря богата!

Нали си беше стръвница,
с лакома, дива душица,
отвори Лиса устата
и бухна цяла в реката.

Ех, мале, майко юнашка —
крила и вита опашка
разпери петльо широко
и литна горе високо.

Над брега Лиса излезе,
от глад езика изплези:
„Била ми празна главата
да гоня сянка в реката!“