Ода - Теодор Траянов

Заспа посърналият лес; тъжовни
гнезда мълчат по клонища безлистни,
унесен чувам отгласа на песни,
изпети в майски сън.

Приидват тънките вълни на тихо,
невкусено блаженство, спомен
увехнал, овенчан от светло щастие
на пролетни цветя.

Възсепната, душата ми се моли
към благий бог на моето детинство,
по клонища безлистни зеят празни
тъжовните гнезда.