Зимна нощ - Теодор Траянов

Нощта е неземно печална,
нощта е по-тъмна от смърт,
напразно за ласка прощална
разкрива таинствена гръд.

Сънят й е ледна пустиня,
но нейният шепот е плам,
тя тлее, самотна богиня,
в тъмата на снежния храм.

Глух отглас от нейната песен
витае над рухнал олтар,
там скрит е под лишей и плесен
съсъдът на първий нектар.