Пред дъжда - Елин Пелин

Съхне земята
корава, прашна,
жега я мъчи
дълга и страшна.

Но чу се тътен
там, зад балкана —
над него облак
тъмен застана.

Облакът тъмен
от жал не чака —
земя прегърна,
тихо заплака.

Предишна: Лятна буря - Галина Златина
Следваща: Лято - Елисавета Багряна