ВЕЧЕРЕН ХОР - Бети Алвер

Замлъкне ли в града ни всеки шум,
чертай прозорецът светлинен друм,
достига облакът звезди смирени,
спокойствието мое се пречупва –
от звуците взривено и пропукано,
прогонено от плясък на сирени.

Нахлуват дръзко орган, арфа, гонг,
прозвънва кофа в такт пинг-понг.
Изсъсква помпата във ъгъла на двора,
верижен мост ръждива песен рони,
от кулата с фалцет петел я гони,
мазето с тъмен бас гнети простора.

Пронизва флейтата небето с тънък смях,
земята тътне в барабанен страх.
Изтръпват улици и къщи – аз вървя
под гласове – понесени могъщо,
разсипали магия вездесъща –
в симфонията на света кръжа!