Хайку - Крис Айхенбергер

Посвещавам тези хайку на сенсей Робърт, прекрасен поет и учител.

бродим из
полето с чадъри в ръце -
берем гъби

плъзнала в
студения шепот -
мълвата на дъжда

желъд:
историята на дъба
в една черупка

хвърля люспи от семки
в разговора -
папагалът на съседа

пази тайната
на умиращата градина -
кактусът в бъчвата

разполовява
нощта -
хъркането на жената

под дъжда
храм от чадъри -
зимно поле

утринен звън
на жълти нарциси
предвестници

алергично е към
буреносни облаци -
лятното небе

Предишна: И други стихове - Крис Айхенбергер
Следваща: Като стана на осемдесет - Адонѝс