Майчина тревога - Моника Стоянова

Вятърът утихна. Слънчо се усмихна.
Втурна се врабчето, литна към небето
Слънчо да погали.

Прихнаха фазани, яребици, врани.
Всеки му се смее — Врабчо ще успее,
само че кога ли?

Врабчовата майка само се завайка:
— Чедото ми, боже, ах, от Слънчо може
да ми се подпали!