СЪЛЗИТЕ КАПЯТ ГОРЕЩИ - Бети Алвер

Тежко се стича восък по свещите.
В огледало отвъдно се взирам вещо.
На смъртното ложе – от глава до петите,
ръцете ми скръстени, устните свити.
Съседи, роднини – покрай стените.
Чичо – пиян. Леля – с нозе подбити.
Бедни дечица хапват медец и жито.
Просяк един зад вратата надява се скрито.
Сълза от окото му плъзва се тайно –
що за глупост велика! Все ще се срещнем с теб – в ада навярно.
Ако все тъй унил си и нямаш мира,
в белия кон* – късмет и утеха – ще ме откриваш.


* В Естония съществува поверие,
че да срещнеш бял кон
е добра поличба.
В оригинала valge kassi
– бяла котка, противоположно
на черна, “за добро”. /Б.пр./