Под зла звезда остана неразбран - Бети Алвер

Под зла звезда остана неразбран.
Мечти – до смърт изстрадани.
Кръвта ти ври като кипящ метал,
макар неразтопен в жив пламък.

Съвсем без нищо си! А сръчни длани
безпомощни висят – обезверени,
не смогват, даже да желаят.
Как мразиш ги – руини черни!

За кой ли път надежда буди
дъх сладостен – медецът пчелен.
Не се лъжи – ще да е чудо,
ако на себе си не бъдеш верен.

Сам мълния – ще треснеш в блатото,
с гръм по оковите ще удариш -
истински меч от ярък пламък,
с дух безпределен ще се избавиш.