ХРОНИКА - Бети Алвер

Родов герб с отпечатани
гайда и нож остър.
Дедите ми – селяците,
зидари, орачи – в ковачница,
желязо дори смилат. На чашка –
благи приятели. В гняв –
с кръв и вино – еднакво -
хижата си измиват.
Народ жилав!
Моряха го по затвори. Но дядо ми
не търпеше оковите –
бяла врана сред разбунено ято.
Каретите на ония пълзяха –
гъсеници по лист сочен.
А нашите - кулите им градяха,
с чукчета набиваха плочи,
увиснали по ръба на стряхата.

Баба обичаше да се старае –
“бели парици за черни дни” – премного.
Даже с дявола се сродяваше!
Додето предаде дух Богу.
Нейният внук обаче,
на компании е душата.
Келепир да хване – не трогва го,
ни минало, нито сегашно.